Интервю за в-к „Хоровод“, автор: Иво Ангелов

- Имате ли вяра, че българщината ще бъде съхранена?

Истински се надявам. Има държави, които са си изгубили фолклора, и се надявам, че ние няма да последваме тяхната съдба. Младите хора са тези, които трябва да продължат традицията и да поддържат интереса към фолклора. Тези неща трябва да тръгнат от семействата, където родителите да възпитават в този дух. В училищата да залегне повече изучаване на фолклора.

- Преди време имаше идея в часовете по физкултура в училище да се изучават народни танци. Какво мислите за подобна бъдеща инициатива?

Едно време, доста отдавна, се учеха народни танци в училище. Доста хубаво ще е, ако се случи. А докато играят, ще слушат и народна музика. Музиката трябва да има и образователна цел, а не само развлекателна. Адмирирам това предложение и дано се приеме.

- Коя ви е най-любимата ви песен, която съпреживявате и ви кара да сте емоционална?

Израснала съм с македонската песен. Имам няколко песни, които не пропускам да изпълнявам на мои участия. Започвам с „Йовано, Йованке“ – една песен, която може би няма българин, който да не я е чувал. Продължавам със „Защо си ме, майко, родила“, а обикновено завършвам с емблематичната ми песен, която е и визитната ми картичка – „Аз съм горда българка“. Моят род е от бежанци от Македония, но моята баба никога не е казвала, че сме македонци, а че сме българи.

Цялото интервю четете във в-к „Хоровод“ от 27.02.2017 г.