Интервю за в-к „Над 55“

Автор: Иво Ангелов

- Дения, носите красиво име. Има ли конкретна история?

- Благодаря! Дения е град в Испания. Кръстена съм на него.

- Вие сте прекрасна певица, вече професионална. А актьорското майсторство - гледате ли вече към Холивуд или типично като Мадона имате амбицията да се справите живот и здраве един ден с изявата и на двата фронта - музикалния и този в седмото изкуство?

- Актьорското майсторство е моя страст, бих искала някои ден да се снимам в някой филм. Преди няколко години имах покана за снимки в италиански филм, който щеше да се излъчва в Италия и Франция. Отказах ролята, зашото не знаех добре езика и не се чувствах достатъчно подготвена. В очакване съм на нови предложения. Засега смятам да се изявявам по-активно на музикалната сцена.

- Ясновидка категорично ви предрича, че след година-две ви предстои слава като тази на Джулия Робъртс, да речем. Готова ли сте?

- Щом това ми предричат, съм готова на това предизвикателство. По принцип вярвам в съдбата и в предопределението на всеки на този свят.

- Всъщност талантът във вас наследствен ли е? (ако не е, разкажете как е станало така, че сте станала именно такава, каквато сте...)

- Моята прабаба е била много добра певица, може би съм наследила нейния талант. Музиката е моето призвание и моят път, колкото и клиширано да звучи, пея от малка. Винаги съм искала да бъда певица и съм вървяла по пътя на музиката. Искрено се надявам да продължавам да се развивам на музикалната сцена. Един изпълнител трябва да израства пред очите на публиката и да не спира да прави нови и нови проекти. Да експериментира и да се стреми да е винаги актуален и различен.

Подготвям съвсем нов проект, с който смятам да изненадам публиката през есента. Ще бъде нещо много различно, но отново няма да изневеря на стила си.

- Преодоляхте ли вече сценичната треска?

- Истината е, че винаги се вълнувам преди да изляза на сцената, смятам че това е нормално. С времето овладях притеснението, сега се забавлявам и импровизирам, когато съм на сцена. Контактът с публиката ме зарежда неимоверно и тя е моят стимул.

- Кой е най- силния ви детски спомен свързан с музиката?

- Никога няма да забравя когато бях на 4-5 години, когато прекарвах част от летата си в Несебър. Моите родители работиха там. Аз намирах някакви дрънкулки: миди, рапани, обеци, гердани... слагах един кашон на средата на митрополията в Стария град на Несебър и ги продавах, изпълнявайки различни песни. На чужденците им беше много интересно и ми купуваха всичко, което продавах.

- С музика и актьорство ли желаете да се занимавате цял живот?

- Да, въпреки че се занимавам и с други неща, различни от тези сфери. Основен акцент смятам да е музиката.

- А ако не бяхте станала това, което сте, с какво друго бихте се занимавала?

- Смятам, че съм търсеща личност, обичам да съм ангажирана с много неща, трудно ми е да стоя на едно място. Мисля, че освен музиката и бизнеса, който имам, на този етап не бих се занимавала с нешо друго. За тези, които не знаят, аз имам собствена марка за обувки. Правя уникални модели, които са предназначени за ежедневието. Залагам на декорацията.

От две години развивам бизнес в сферата на мрежовия маркетинг, това е най- прогресивно развиващата се индустрия в световен мащаб. В този бизнес може да се включи всеки, който иска да развива собствен бизнес, кйто иска да печели повече и да се развива като личност. Най- хубавото е че бизнесът е безрисков защото няма никаква първоначална инвестиция.

- Имате ли хоби извън сцената?

- Да, имам доста хобита, едно от най- любимите ми е, това да чета, напоследък чета приложна психология. Всеки ден отделям по около час за четене. Смятам, че е много важно човек да се усъвърщенства. Обичам също така да пътувам, да спортувам. За жалост напоследък не ми остава много време за последните две, но ще променя скоро това. Обичам също и да яздя.

- А друга музика слушате ли, освен вашата, разбира се?

- Да, слушам различни стилова музика, зависи от моментното ми настроение.

- Конфуции е казал как по-рано е слушал думите на хората и е вярвал в делата им. Продължил е да ги слуша, но вече е започнал да гледа делата им. При вас как е?

- Много мъдра мисъл, аз определено се придържам към делата на хората, те са показател за характера и личността на един човек. Ако няма дела, думите на един човек нищо не значат.

- Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите. Вие сблъсквала ли сте се с хорска невежест и простотия?

- Смятам, че да си възпитан не значи да търпиш лошото възпитание на другите, напротив, смятам че е глупаво. Аз не търпя подобно поведение, просто не обшувам с подобни хора. Определяща за един човек е средата, в която се намира, затова внимателно подбирам моята.

- Мислите ли, че мълчанието е злато и е добре да наказваме глупака с него?

- Да, определено смятам, че е така. Има една поговорка, която гласи: “Никога не си играй с прасе, защото ще се изцапаш, разликата е, че на прасето ще му хареса”.

- Усмивката е ключ. Много ли врати отворихте с нея?

- Смятам, че да. Аз се усмихвам много често и смятам, че усмивката отваря много врати, най- вече стопля и предразполага. А и за самия теб е по-добре да си усмихнат, а не намусен и вечно сърдит.

- Човек може да понесе всичко, но не и всеки. Много компромиси ли направихте до сега?

- Не мога да кажа, че не съм направила много компромиси в живота си, но никога не бих си позволила да направя компромис със себе си. Правила съм компромиси с времето, което ми се е искало да прекарам с любими хора, но не съм имала възможност заради ангажименти, които съм имала.

- Суетна ли сте?

- Да, като всяка жена. Смятам, че е в рамките на нормалното.

- Мислите ли, че някога ще прибегнете до услугите на пластичната хирургия?

- Не, смятам, че нямам нужда. Харесвам всичко естествено и натурално.

- Изглеждате улегнала и уравновесена млада жена. Какво все пак може да ви извади от релси?

- Благодаря. Не се сещам какво може да ме изкара от равновесие, смятам, че съм спокоен човек. Няма смисъл човек да излиза извън нерви – така нищо не се постига.

Нещото, което ме изважда от равновесие това е глупостта и невежеството.

- Кое е вашето мото в живота?

Успеха е постоянство към целта. Смятам, че всеки, който иска да постигне нещо в живота си може да го направи с упорита работа и вяра в собствения си успех. Ние сме това, което мислим. Аз чета много книги в тази насока, книги написани от едни от най- успелите и велики хора в света.

- Ще си признаете ли поне един свой недостатък?

- Да, разбира се, не се срамувам. Много съм чувствителна в определени моменти и имам прекалено силно чувство за справедливост. Което в определени моменти ми вреди, но аз съм си такава.

- Пожелайте си нещо, чаровно момиче?

- Пожелавам си най- вече да съм жива и здрава, аз и моите близки.

- Пожелайте и нещо на читателите на вестник „Над 55”!

- На вашите читатели желая да са живи и здрави, да не спират да вярват в доброто, да слушат народна музика  и да са много щастливи!