Интервю за В-к „Топ преса“, автор: Методи Байрактарски

1. Дафина, Вие сте родена в гр. Радомир, но родът ви е от Сърбия. Разкажете ни точно за семейната си история, откъде са вашите корени?

Да, аз съм родом от град Радомир, но моите корени не са точно от Сърбия, а от границата ни със Сърбия и по точно в близост до село Трекляно, което се намира в Западна България. Когато се подписва Ньойския договор, моите прабаба и дядо взимат най-необходимо и тръгват посока Радимир, защото ги е било страх да не останат зад границите на България и всъщност там се заселват и създават своя нов дом. Това е от страната на майка ми. А от страната на моя баща неговите корени са от едно село в област Кюстедил. И така и едните, и другите отиват в града, за да търсят начин за препитание.

2. Вие как започнахте всъщност да пеете фолклор? Семейно наследство или открит потенциал у вас в детска възраст?

Аз започнах да пея на по-късен етап от своя живот. Наследила съм обичта към музиката от своя покоен баща, който даваше всичко, за да пее и свири и да бъде между хората, така съм и аз - обичам да пея. На по-късен етап моите родители разбраха, че аз пея и така ме подкрепиха и започнах да ходя на уроци по солфеж и пеене. А след това започнах да ходя да пея по сватби, събори и всякакви празненства със своя баща.

3. Как подбирате репертоара си? Има ли фолклорна област, която ви е на сърце?

Нямам някакъв стереотип, по който избирам конкретната песен. Всички фолкорни области са хубави по свой начин. За момента записвам своите най-любими песни, които са ме докоснали с нещо – „Мари момиченце“, „Хранила мама, гледала“, „Мари, моме“, „Гиго, мамин Гиго“ и много други.

4. Според Вас има ли завръщане към корените ни, към интереса на българите към фолклора?

Да, има завръщане към българския фолклор. Това е чудесно и мен много ме радва, защото българският фолкор възпитава по свoй си начин и има какво да даде и на големи, и на малки. Освен това няма сватба или някакво тържество без да мине без обичай, съпроводен с хубава народна песен.

5. Какво бихте казали на тези, които не се интересуват от този тип музика? На тези, които не могат да изиграят и едно българско хоро?

Биха казала на тези хора, че са изгубили много. И бих ги посъветвала да започнат да слушат български фолклор особено в днешно време, когато тя звучи съвременно и красиво и също така, ако не са се записали на школа, занимаваща се със заучаването на български танци, да го направят.

6. Има ли песен от народното ни творчество, която никога не бихте изпяла и защо?

Никога не съм мислила за това, но със сигурност предпочитам по - весели и по - живи песни да присъстват в моя репертоар.

7. Взехте участие за пръв път на фестивала „Пирин Фолк“ Сандански 2016 г. Какво беше за вас това изживяване, какво ви донесе той?

Това беше едно много хубаво и красиво изживяване за мен и съм благодарна на моите продуценти Ненчо и Виктор Касъмови, че получих тази възможност. Това е страхотно начало за всеки млад изпълнител, който иска да се бори и да показва своите качества и творчество. Там се представих в Конкурса за изпълнителско изкуство с македонската песен „Ой, девойче“, като това изпълнение може да гледате по Фен Фолк ТВ.

8. За какво мечтаете?

Мечтая да накарам все повече и повече хора да слушат фолклорна музика и да обичат нашите традиции и обичаи, за да могат да ги предават на по- младите поколения.

9. Вие сте завършили музикална специалност – „Педагогика на обучението“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Може ли човек без талант, но с много усилие да се научи да пее?

Човек може да се научи да музицира вярно, но ако не го носиш в себе си и ако не обичаш да го правиш, по-добре е да не се захващаш въобще. Това е изкуство, което изисква най-вече любовта към музиката. Постоянство, упоритост, талант и любов към фолклора са качествата, които според мен трябва да притежава един фолклорен изпълнител, за да успее!

10. Кое е най-нестандартното място, на което сте пяла? Интересна случка с поитател?

Пяла съм на безброй събития. Сега се сещам , че веднъж ме бяха поканили да пея на една ловна дружинка в тяхната база, където те се събират и беше страхотно изживяване и доста нестандартно.

11. Какви са трудностите, с които се срещате, градейки професионална кариера на фолклорен изпълнител?

Най-трудното нещо е финансирането на проектите, тъй като то изисква доста време и средства, но който има амбиция и желание може да го постигне.

12. Вашето пожелание към читателите на в-к „Топ преса“?

Пожелавам на всички хора да бъдат здрави, щастливи и с вяра и обич да постигат своите цели и мечти!